Постинг
21.01.2011 03:51 -
Ерато -от Фанопик - 2
Автор: videania
Категория: Поезия
Прочетен: 1785 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2011 02:33
Прочетен: 1785 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 23.01.2011 02:33
Жените може да плачат...ако могат!
Лицето ми каменно застина
от лутане
от тъга
от отчаяние...
Огнището у мен изстина
и няма пламък,
няма жар,
искрица няма...
Очите ми пресъхнаха завинаги
без сълза,
без блясък,
без живот...
Как искам да заплача!!!
Нали съм жена.... Сърцето лудо подскача... и... нито една сълза..... ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Лицето ми каменно застина
от лутане
от тъга
от отчаяние...
Огнището у мен изстина
и няма пламък,
няма жар,
искрица няма...
Очите ми пресъхнаха завинаги
без сълза,
без блясък,
без живот...
Как искам да заплача!!!
Нали съм жена.... Сърцето лудо подскача... и... нито една сълза..... ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Проблемът не е в плача, а в разплакването (причините които водят до това) и след като това вече се е случило - живота свършва или края на света? То мъката на всеки е позната - тя с чуствата се храни и живее докато съществува мисълта. Това, че душите пълни с рани е резултат от компромисите ни със съвестта (единствената връзка с твореца)
За емоционалния текст и музика - благодаря.
цитирайЗа емоционалния текст и музика - благодаря.
Проблемът не е в плача, а в разплакването (причините които водят до това) и след като това вече се е случило - живота свършва или края на света? То мъката на всеки е позната - тя с чуствата се храни и живее докато съществува мисълта. Това, че душите пълни с рани е резултат от компромисите ни със съвестта (единствената връзка с твореца)
За емоционалния текст и музика - благодаря.
цитирайЗа емоционалния текст и музика - благодаря.
Търсене