И пак останах...

И пак останах аз без капка обич,
съвсем сама във цялата земя...
Надеждата за мен бе светъл лъч-
сега е само тъмнина...

О колко страшно,страшно е това,
сама ,сама,сама на този свят...
И виждам подлост,виждам аз лъжа-
погледна ли за миг назад...

Не се обръщай никога назад,
недей си спомня миналото вече,
че спомените вечно ще те връщат
към мисли,събзи и тъга...

Ах,как жадувам аз за нежна ласка,
за две дълбоки галещи очи...
И колко обич,колко нежност мога
да дам на тези две звезди...

Уви,звездите в облаци се крият ,
не искам нищо,нищо вече тук
И все пак вярвам,че при мен ще дойде
мечтаният ,сънуван лик!

raikirkas

Ако любовта на хората от планетата Земя може да се трансформира в електрическа енергия, това би представлявало електроенергията от една средномощна ядрена електроцентрала за цяла година.