Ти обичаш морето,нали?
Аз,повече го обичам сега...
Защото ти го виждаш с очи,
а аз в мечтите и в съня...

Ти обичаш децата,нали?
Но аз повече ги обичам...
защото ти ги гледаш отстрани,
аз живота си на тях обричам...

Ти мислиш,че познаваш любовта,
но аз я познавам по-добре...
Аз разбрах,колко преходна е тя-
толкова скъпи неща ми отне!

Ще отнесе и теб,някой ден-
и всичко между нас...
Ще забравиш ти за мен
както и за тебе аз....




Сълзи

Дъждът се сипе над мен,
от дърветата се ронят сълзи...
Плаче светлия ден
и природата цяла скърби!







Ти!

Така далече си от мен сега,
и тъй близо до моето сърце...
Ти преплиташ се в кръвта
и в силата на моите ръце!




Отнетото щастие

Къде остана мечтаното щастие?
Защо не казахте,че няма такова!
Защо всеки мълчеше и лъжеше?
Имах си аз зрънце щастие,
всеки ден бях светла и нова.
То ме топлеше и  ми стигаше ,
това бяха моите чудни мечти.
Вече,нямам нищо.Хората са зли.
Отнейде задуха вятър и отне
малкото ми щастие-моите мечти...
Животът в мене вече не искри,
сега безцелно съществувам,
сега бавно тлея и умирам...
Че какво е   човек без мечти?


     





Кой?

Вървя замислена,сама,
прескачам уличните локви.
Лее се около мен дъжда,
докосвам косите си мокри.

Като обидено дете времето плаче,
стичат се струйки по моето лице.
И никой не може да каже-
от очите или от небето са те!

Сипете се,дъждовни води!
Земята ще ви погълне...
А моите горчиви сълзи,
има ли кой да ги зърне?

Внезапно вятър връхлетя,
листата прегърнаха своите клони.
Аз зъзна мокра,сама
и последният ми лист си отрони...

Много ярък пример за егоцентризъм дори в любовта. Ти...ти си всичкото, което трябва да виня /било за това или онова/, а аз съм това, което е недостижимо и неразбрано. И в крайна сметка - забрава. Егоистична любов без пояснения, подчинена главно на интерпретации.
Ако трябва да съм точен бих заключил, че основа за такова отношение са несъвършенно създадените и утвърдени от обществото правила и норми при които е израстнал и възпитаван всеки индивид, даващи възможност за неоснователна уязвимост на неговото самочуствие /в случая жената/.
Когато липсва равнопоставеността в дадено общество, независимо в коя сфера на живота, по-голямата част от резултатите се обезмислят. Като пример - демографския срив у нас.

Страхотно ....
Кой си позволява да отнема човешкото щастие /мечти/ и къде е възмездието за това?
За откраднатото бъдеще на нашите деца, кой и кога ще плати? И дали въобще ще може да компенсира ограбените и разбитите мечти?

super canzone !