w01ww.vbox7.com/play:f6d5d312









Когато остарееш , сънна , с посребрени

коси , до огъня ще препрочетеш тоя стих

и както го четеш , ще ще спомняш оня поглед тих

на своите очи , от сенки помрачени.



Как много любеха , привидно или от сърце

и радостта , и прелестта ти нерлинудена -

но любеше един душата ти пробудена

и скърбите на твоето менящо се лице .



Приведена върху главните , лумнали в искри ,

ще кажеш ли , че любовта ни изостави ?

По тези върхове в небето се отправи

и там зад ярък звезден куп лицето си закри.

Уилиам Йитс






о четеш , ще ще спомняш оня поглед тих

на своите очи , от сенки помрачени.


Когато остарееш , сънна , с посребрени
Жените може да плачат...ако могат!

Лицето ми каменно застина
от лутане
от тъга
от отчаяние...
Огнището у мен изстина
и няма пламък,
няма жар,
искрица няма...
Очите ми пресъхнаха завинаги
без сълза,
без блясък,
без живот...
Как искам да заплача!!!
Нали съм жена....
Сърцето лудо подскача...
и нито една сълза...
raikirkas Жените може да пл







www.vbox7.com/play:25c51aaa

Лобов си , и доброта!
Прегръдки!:-)

Благодаря , Смайлче , надявам се , че ти е харесало ! (много трудно се справям с публикуването и редакцията , защото налучквам съвсем сама без да съм виждала или без някой да ми е показвал..) Целувки , малка прекрасна поетесо !