Блогът на videania :: Ерато -от Фанопик

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.01.2011 04:04 - Ерато -от Фанопик - 5

Автор: videania Категория: Поезия

Прочетен: 3924 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 08.12.2015 14:42

Плахо нощта надникна в
моята стая.
Здрач ъглите покри...
Камината вече догаря
и само огнена жар
хвърля искри...
И сърцето гори , гори !
От пожари по- силно... любов неукротима
в мен пламти
и пред нейния пламък
то пламти и оглушително тупти...тупти...
raikirkas

Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без крaсиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание
в сподавения порив на кръвта.

Очи в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач,
по-ясно говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава,
тя вечен огън и нестихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?...
Аз вярвам в мълчаливата любов. Давид Овадия
Дали не беше това?: На сватбата ти,в най-хубавия час,когато веселбата ще прелива,и речи ще държат с тържествен глас,и може би ще бъдеш най-щастлива,ще дойда аз,нечакан и незван-в миг всеки говор,всеки шум ще стихне и само нейде някой гост пиян ,с помътени очи ще се усмихне...
С тревога ще ме гледа твоят брат и майка ти зад теб ще зашушука:,,Това е той...,това е наш познат,защо ли посред нощ дошъл е тука?...˝Очите на любимия ти мъж ще запламтят от гняв и от обида...
И твоят смях ще секне отведнаж... А аз ще дойда ...просто да те видя!...